Образованието в арабския свят: проблеми и предизвикателства

На прага на второто десетилетие на 21 век, едно от най-големите предизвикателства пред арабския свят остава осъвременяването на образованието. Именно това е сферата, в която се срещат на едно място патриархалната структура на традиционното семейство, авторитарната природа на държавата и догматичната същност на религията.

Основният недостатък на образователните системи в арабските страни е, че по-голямата част от учебните занятия преминават в пасивно възприемане на материала. Груповите задачи и креативното мислене рядко са част от образователния процес, което според някои анализатори е съвсем преднамерен похват, целящ засилването на авторитаризма в съответната държава.

Методите на преподаване в арабския свят рядко отговарят на специфичните нужди на отделните ученици, а системата облагодетелства тези, които най-добре успяват да възпроизведат директно предлагания материал. Възможността за изразяване на лична позиция е сведена до минимум, а възможността за формиране на критична мисъл на практика отсъства.

Дори малкото арабски държави, които признават сериозността на този проблем, не полагат достатъчно усилия за неговото разрешаване. Въпреки това съществуват и позитивни тенденции. В тази връзка трябва да се опомене огромния прогрес в предоставянето на възможност за получаване на образование, що се отнася до женската част от населението. От 70-те години на двадесети век до този момент, броят на жените, които получават такова е скочил близо три пъти.

Степента на грамотност на населението, която винаги е представлявала едно от основните предизвикателства пред арабското общество, също отбелязва реален ръст в последните десетилетия. Процентът на образованите възрастни в арабските държави нараства от около 40% през 1980 г., до над 60% в началото на новия век. Въпреки че тези показатели са доста по-ниски от средните за света (които възлизат на близо 80%), развитието в тази област не може да бъде омаловажавано. В този ред на мисли, фокусът следва да е по-скоро върху осъвременяването на образователните методи.


Тясното обвързване на светското и религиозното образование също е въпрос, който заслужава специално внимание. В основния закон (конституцията) на Саудитска Арабия от 1992 г. е записано, че изучаването на мюсюлманската вяра е ключово за пълноценното участие на хората в обществото. Също толкова голямо значение е придавано на култивирането на силна национална идентичност в учениците, което в голяма степен рефлектира авторатирната характеристика на арабското общество и волята на управляващите режими да не стават обект на адекватна академична критика.

Влиянето на религията върху арабските образователни системи е огромно. В началните училища в Саудитска Арабия близо една трета от предвидените учебни занятия имат отношение към ислямските науки, а в гимназията съотношението между тях и математиката например е две към едно, което до голяма степен се дължи и на отличителните характеристики на мюсюлманската вяра.

Една от целите на хилядолетието за развитие на ООН е именно повишаването на нивото на образование и възприемането на концепцията за равенството между половете. Въпреки че арабският свят показва напредък в тези области е важно този напредък да не спира дотук. Намирането на хармонично равновесие между запазването на националните и религиозни традиции и подготвянето на идните поколения за посрещането на предизвикателствата на глобализацията е необходима предпоставка за по-нататъшния прогрес на арабския свят.

Тагове: , ,