Суецки канал

Особености

Суецкият канал е единственият директен морски път от Атлантическия към Индийския океан. Построен в рамките на едно десетилетие с труда на 1.5 милиона души, неговото използване съкращава разстоянието между Европа и Индия с близо 9700 км. При първоначалното му откриване през ноември 1869г., Суецкият канал е с дължина 164 километра и дълбочина от 8 метра, но след многократни реконструкции, дължината му през 2010г. стига до 193 км., а дълбочината му до 24 м. Достъпът до него се осъществява чрез два допълнителни канала – северен и южен, които са дълги съответно по 22 и 9 км.

Плавателен режим

Съществуват различни фактори, които се взимат предвид при пропускането на кораби през Суецкия канал. Това са дълбочината на газене на плавателния съд, която не трябва да е повече от 20.1 метра, и височината на кораба, където ограничението е 68 метра, заради мостовете над канала. По него могат да преминават кораби и танкери с инертна маса до 210 000 тона. По протежението на Суецкия канал няма изградени шлюзове, заради ниския бряг, а максималната скорост на предвижване е 15 км/ч, с цел предпазването на бреговете от ерозия.

Каналът работи на конвоен принцип, което позволява на корабите да се предвижват с определена скорост и на фиксирано разстояние един от друг. Всеки ден по Суецкият канал преминават два конвоя движещи се в южна посока и един в северна. Транзитът отнема средно между 12 и 16 часа, което позволява преминаването на 76 стандартни кораба на ден. Обемът  на транзитните такси зависи от различни фактори, като размера и тежестта, но средната цена за преминаване на кораб достига около 250 000 долара.


Значение

Суецкият канал е изключително важен източник на доходи за египетското правителство. Постъпленията за бюджета, които се генерират в следствие на транзитните такси, обикновено достигат до 3-4% от БВП на страната, но благоприятното му влияние върху търговския потенциал на Египет води до допълнителни индиректни печалби. Между 7 и 8% от световната морска търговия се извършва именно през Суецкия канал. Каналът е под управлението на смесена английско-френска комисия до 1956г., когато Гамал Абдел Насър го национализира, предизвиквайки известната Суецка криза. В момента Суецкият канал е под надзора на специално създаден за целта административен орган, чието седалище е в Исмаилия.

По време на икономическата криза и след нея

Благодарение на продължаващите реконструкции на Суецкия канал и увеличаването на обема на международната търговия през първите години от новия век, броят на корабите, които преминават през канала годишно, нараства от 13.5 хиляди през 2002 г. до 21.5 хиляди през 2008 г.

След началото на световната финансова и икономическа криза, приходите от транзитни такси се сринаха с цели 20% на годишна база, от 5.28 млрд. долара през 2008 г. до 4.3 млрд. през фискалната 2009 г., а зачестилите отвличания на кораби край бреговете на Сомалия доведоха до допълнителни проблеми в региона.

Въпреки спада в активността на международната търговия и последвалото рязко намаляване на приходите, египетското правителство взе решение да замрази транзитните такси за 2009 и  2010 г. Макар и рискован, този ход се оказа до голяма степен печеливш, след като през второто тримесечие на 2010 г. вече се забелязваше стабилна тенденция към възстановяване на нивата на постъпленията отпреди кризата. Въпреки че приходите от транзитни такси останаха под високото ниво от 2008 г., някои анализатори посочват благоприятните знаци за активизиране на трафика като възможна причина за увеличаването на транзитните такси, с цел обезпечаването на средства за по-нататъшното развитие на Суецкия канал.

Тагове: , ,