Либия – краят или началото на истинската криза

Вълната от революции, която заля Близкия Изток, не подмина и Либия.

Вече втора седмица страната е обхваната от неописуем хаос, в който стотици хора изгубиха живота си, а хиляди бяха ранени. Отказът на Моамар Кадафи да се оттегли от властта предизвика широка вълна от протести, а опитът на либийския диктатор да ги потуши чрез насилие задълбочи кризата и изправи държавата на ръба на гражданска война.

Въпреки призивите на либийския народ и страни като Катар, международната общност остана пасивна. Реториката на САЩ, ООН и ЕС не успя да стресне режима на Кадафи, а усилията на повечето държави от региона се насочиха към евакуирането на собствените им граждани.

Предизвикателство за ОПЕК

Опасността от по-нататъшно задълбочаване на кризата в Близкия Изток предизвика поредното  рязко поскъпване на петрола. На 23 февруари ценната суровина достигна най-високата си цена от повече от две години насам, доближавайки психологическата граница от 110 долара за барел, а в западните медии бяха широко лансирани и редица мрачни сценарии, според които цената на петрола може да надхвърли 150 долара до средата на годината.


Организацията на страните-износителки на петрол (ОПЕК) се опита да успокои пазарите и демонстрира готовност да увеличи производството. Въпреки че това може да стабилизира цената в краткосрочен план, опасността от по-нататъшно дестабилиризане на Близкия Изток е реална. В самото сърце на Залива, кралят на Бахрейн Хамад Бил Иса Ал Халифа се видя принуден да освободи 308 затворници под натиска на протестиращите, а девет представителя на управляващата партия в Йемен подадоха оставки. Протести разтърсват Мароко, Алжир и Йордания, а кралят на Саудитска Арабия Абдула последва примера на емира на Кувейт и обеща на поданиците си 10.7 млрд. долара под формата на различни помощи, за да запази стабилността в страната.

Само за заместването на либийския износ от страна на ОПЕК ще е нужен почти половината от допълнителния оперативен капацитет на страните-членки, което поставя под съмнение способността на организацията да гарантира стабилността на цените на петрола в дългосрочен план.

Дилемите пред Европа

Осемдесет и пет процента от либийския износ на петрол е предназначен за Европа, което е продиктувано най-вече от географската близост на страната.

Най-силно засегната от кризата в Либия несъмнено ще е Италия. Със задълбочаването на нестабилността в близкоизточната страна на преден план отново излезе проблемът с емигрантския поток от либийски граждани.

Привилигированата позиция на италианските компании в Либия също е заложена на карта, но най-спешният проблем пред европейската държава е обезопечаването на енергийните нужди на страната, тъй като една трета от либийския износ на петрол към Европа е насочен именно към Италия.

В резултат от нестабилността в страната-износител, италианската енергийна компания ENI се видя принудена да прекрати вноса по тръбопровода GreenStream, свързващ Сицилия с Либия. Алтернативните варианти пред Италия за момента са Алжир, Норвегия и Русия.

Основната заплаха пред Европа се крие именно в близката обвързаност на нестабилната италианска икономика с Либия и последствията, които нейното по-нататъшно разклащане може да има върху Европейския съюз.

Кризата в Либия и Близкия Изток залага потенциални рискове и за световната икономика, тъй като, както посочва Нуриел Рубини, скокът в цените на енергията, свързан с конфликти в Близкия изток, е предшествал три от последните пет глобални рецесии.

Подобни:

Седмичен обзор (06 – 11 февруари)

Египет – предизвикателства и решения

Тагове: , ,