Революциите в Близкия Изток и бъдещето на световната икономика

По-нататъшното развитие на преобразувателните процеси в Близкия Изток и Северна Африка ще изиграе решителна роля при определянето на бъдещето на световната икономика.

Умората на гражданите на Тунис, Египет и Либия от анахроничната и неефективна структура на авторитарните режими доведе до вълна от революции, които могат да променят не само облика на региона, но и някои от основните елементи на международната търговия.

Въпреки ясно обособената политическа и идеологична мотивация зад демократичната вълна, заляла Близкия Изток, основната причина за революциите е именно икономческата и финансова  инфантилност на старите режими.


Как се стигна дотук?

Впечатляващият растеж на близкоизточните икономики преди 2008 г. и сравнително бързото им възстановяване от световната финансова криза, не спомогна за разрешаването на проблемите на обикновенния гражданин. В един богат на природни ресурси и радващ се на огромен туристически интерес регион, общественото неравенство продължи да се задълбочава, придружено и от регионално неравенство вътре в самите страни. Въпреки изключителните възможности пред инвеститорите и преобладаващото младо население, близо една четвърт от хората под 30 години продължават да не могат да намерят работа, а частният сектор не успява да реализира потенциала си.

В опитите си да разрешат тези проблеми, страните от региона насочиха усилията си към диверсифицирането на изключително зависимите от износа на нефт икономики, залагайки на иновациите и гъвкавостта, и полагайки началото на редица амбициозни  инфраструктурни проекти.

Крайната точка на ескалация на общественото недоволство е пряко следствие от неспособността на управляващите да неутрализират инфлационния натиск върху икономиките на страните от региона, следствие от възходящите тенденции в цените на петрола и храните. Непосредствените последствия от революционната вълна вече добиват ясни измерения. Само през последните 5 седмици, борсите в Северна Африка и Близкия Изток изгубиха 140 милиарда долара от общата си пазарна капитализация, а пазарите в Египет и Тунис се сринаха съответно с 21% и 14% преди да бъдат затворени. Индиректните и дългосрочните загуби за засегнатите страни са все още неясни.

Късане с миналото

Въпреки всички трудности, през които регионът ще трябва да премине, за да скъса с авторитарното си минало, настоящата криза създава безпрецедентна възможност за задълбочаването на сътрудничеството между държавите в региона.

За да се гарантира трайността и стабилността на предстоящите  реформи, е нужно на първо място да бъде възвърнато доверието на населението. Това може да стане единствено чрез бърза и ефективна трансформация на правителствените структури, по начин, който позволява ефективната защита на обществения интерес. Разширяването на сътрудничеството и търговията между държавите от региона, което отбеляза значителен ръст през последните години, трябва да продължи, придружено от стратегия за ревитализирането на частния сектор.

До този момент, частният сектор генерираше средно 15% от БВП на засегнатите страни. Либерализирането на пазарите в региона и залагането на задвижван именно от частния сектор преходен модел, е естественият начин за балансирането на икономическите процеси. Това ще позволи едновременно по-ускорена диверсификация на производството и активизиране на търговията между страните.

Промяната на политическия и икономически климат в региона несъмнено ще доведе и до промяна и в режима на търговия на петрол. Търгуването на суровината в щатската валута допринася за засилването на инфлационния натиск върху икономиките, което може да принуди някои от тях да обърнат поглед към други валути. В един по-дългосрочен план, промените без съмнение ще засегнат и ОПЕК.

Въпреки зачестилите прогнози за ръста на цената на петрола до нива от порядъка на $150 – $200 за барел и опасността от продължителен въоръжен конфликт в Либия, основният фактор, който ще определи по-нататъшното развитие на случващото се в региона, е ситуацията в Саудитска Арабия.

Тагове: ,